Жилищни сгради – защо е необходимо да бъдат санирани?

В жилищните сгради – независимо дали еднофамилни, многофамилни къщи, многоетажни жилищни блокове или друг тип сгради, ние прекарваме голяма част от времето си. Добрият микроклимат вътре в сградата е важен за нашето здраве и комфорт. Нека си представим сградата като кутия, която се опитва да предпази съдържанието си от климатични промени, като студ, вятър, дъжд и т.н. Сградата взаимодейства с външната среда чрез своята обвивка, която работи като топлообменник с външните климатични фактори. Получава топлина от слънчевите лъчи и отделя топлината от вътрешните топлоизточници. Обвивката на сградата също така трябва да позволява на сградата да „диша“ и да я предпазва от повишаване на влагата вътре, като се грижи за балансa между поемане и отдаване на топлина.

Топлоизолацията на сградата играе ролята на обвивка, която предпазва сградата от външните климатични фактори, като същевременно служи за ограничаване на топлинните загуби отвътре навън.

Колко енергия е необходима за осигуряване на комфорт в жилищните сгради?

Отговорът на този въпрос зависи изцяло от това какви са загубите на енергия през ограждащите повърхнинии (обвивката) и какви са приходите на енергия в помещението, като слънце, хора и животни, уреди, осветление и др. В този смисъл, най-малко енергия за отопление ще е необходима тогава, когато се използват всички възможни приходи на енергия и максимално се ограничат загубите на енергия. Това е всъщност и смисъла на понятието енергийна ефективност, т.е. да получим максимални ползи при минимални разходи, като запазваме комфорта на обитаване.

Как може да се съхрани максимално генерираната вътре в сградата топлина?

Много дълго време в Балгария се пренебрегваше факта за необходимостта от топлоизолацията, въпреки студения климат. „Социалната услуга топлоснабдяване“ беше и все още е на наше разположение. Доставената от Топлофикация или осигурената по друг начин топлина се изхвърляше смело през неизолираните панели, дограмата, вратите, покривите и подовете, а сметките за енергия плащат домакинствата. Колкото по-изолирани от външната среда са помещенията които отоплявате, толкова по-малко енергия ще е необходима за компенсиране на температурните разлики отвън и вътре в помещенията.

Генерираната от уредите топлина вътре в помещенията трябва да бъде съхранена максимално, тъй като всяка загуба през стените, покрива, прозорците и пода на помещенията се компенсира с допълнителен разход на енергия и пари.

Топлоизолирането на отделни части от сграда или топлоизолиране само на отделни стени, без покрив, прозорци и под е недостатъчно и неефективно. Частичното изолиране предполага пропуски на въздух през неизолираните части и оттам разход на повече енергия и пари за тяхното компенсиране.

По този начин сградата консумира по-малко енергия, сметките за енергия на домакинствата са по-малки и се излъчват по-малко вредни емисии в атмосферата.

Скала за енергийна ефективност на жилищни сгради

През 2015 година в България беше въведена скала за енергийна ефективност конкретно за жилищни сгради в скалата от „А+“ (най-ефективна) до „G“ (най-неефективна). Скалата важи както за нови, така и за съществуващи жилищни сгради.

Скала за енергийна ефективност на жилищни сгради

Показателят за енергийната ефективност на сградите ЕPmin<EP<EPmax e специфичният годишен разход на първична енергия от сградата в kWh/m². Действително необходимата енергия за да поддържане на микроклимата в сградата се определя като първичната енергия се коригира с корекционен коефициент. Този коефициент отчита загубите за добив, производство и пренос на енергийните ресурси, които се използват в сградата. Това може да бъде електричество, ТЕЦ, природен газ, дървени пелети, брикети, дърва, въглища и др. или микс от няколко вида горива и/или енергии.

Коя жилищна сграда е енергоефективна?

Минималните изисквания за енергийна ефективност към жилищните сгради в България са въведени с Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради към Закона за устройство на територията (ЗУТ). Годината на въвеждане за първи път в експлоатация, както и количествения показател за годишно потребление на енергия т.н. енергийни характеристики, определят мястото на сградата в скалата за енергийна ефективност от „A+“ до „G“.

Eнергоефективна е тази сграда, която отговаря най-малко на клас „C“ от скалата за енергийна ефективност за жилищни сгради или по-конкретно:
Клас „C“ за сгради въведени за първи път в експлоатация до 1 февруари 2010 год. ;
Клас „B“ за сгради въведени за първи път в експлоатация след 1 февруари 2010 год. и нови сгради, които се въвеждат за първи път в експлоатация;
Клас „A“ за сгради с близко до нулата потребление на енергия;
Клас „A+“ за сгради надвишаващи националните изисквания за сгради с близко до нулата потребление на енергия.

Как може да се определи дали една сграда е енергоефективна и в кой клас от скалата попада тя?

Жилищните, както и всички останали нови или вече съществуващи сгради, представляват единни интегрирани системи, които си взаимодействат както вътрешно, така и външно с околната среда. Определянето на годишните енергийни разходи за сградата е необходимо да се извършва цялостно за сградата от квалифицирани специалисти – обследващи компании (одитори). Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) е задължена да поддържа актуален публичен регистър на регистрираните фирми съгласно Закона за енергийна ефективност. Чрез обследване за енергийна ефективност се определя актуалното състояние на сградата и класа на енергийна ефективност в който тя попада. Енергийното обследване завършва с Доклад за енергийна ефективност, който съдържа информация за:

• Актуалното състояние на сградата. Аанализира се състоянието на сградата, като местоположение, конструкция, топлинни загуби, средна вътрешна температура, системи за отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, електроуреди, брой обитатели, енергопотреблението и използвани енергийни ресурси и др. Определя се действително необходимата енергия за поддържане на микроклимата в сградата и се сравнява с еталонния разход на енергия за такъв тип сгради;
• Подходящи за сградата енергоспестяващи мерки или варианти (пакети) от мерки с които сградата да изпълни минималните изисквания за енергийна ефективност. Оценка на инвестицията за изпълнение на мерките, очаквана икономия от реализация на мерките, както и срокът на откупуване на мерките;
• Издава се Сертификат за енергийни характеристики на сградата, в който се указва класа на сградата от скалата за енергийна ефективност преди и след изпълнение на мерките.

След обследване за енергийна ефективност на съществуващи сгради задължително се издава Сертификат за енергийни характиристики на сградата.

Сертификат за енергийни характеристики на сгради в експлоатация

Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация показва мястото на сградата в скалата за енергийна ефективност за жилищни сгради. Сертификатът показва още енергопотреблението от сградата преди и след изпълнение на предложените в енергийното обследване енергоспестяващи мерки. Стойностите на енергопотребление от сградата преди и след мерките се записват в сините стрелки и представляват годишна енергийната консумация от сградата за един квадратен метър площ първична енергия (kWh/m2).

Сертификатът предоставя още информация за:

• Действително необходимата (потребна енергия) на квадратен метър площ (kWh/m2);
• Разпределението на енергията по консуматори – за отопление, вентилация, топла вода, осветление и другите консуматори на енергия.;
• Дела на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в %;
• Излъчвани от сградата вредни емисии СО2 (тона/год.);
• Срокът за освобождаване на сградата от данък сгради по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), ако сградата подлежи на освобождаване, дата на издаване на сертификата и др.

Обследването за енергийна ефективност не изключва извършването на техническо обследване за определяне на техническото състояние на сградата.

КЪМ НАЧАЛНА СТРАНИЦА