fbpx

Национална програма за eнергийна eфективност на жилищни сгради

Жилищно обновяване – 100% безвъзмездна финансова помощ за многофамилни жилищни сгради

Какви са ползите от Програмата?

Санирането на сградите по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е 100% безвъзмездна финансова и организационна помощ за живеещите в многофамилни жилищни сгради българските домакинства.

Чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност в сградите се предвижда да се осигурят:

  • По-добри условия на живот;
  • Намаляване на сметките за енергия;
  • По-топли, уютни и красиви домове;
  • Удължаване живота на сградите;
  • Повишаване стойността на имотите;
  • Обновяване на входовете на сградите;
  • Придобиване на нов и модерен облик;
  • Повишаване на знанията за начините за пестене на енергия в дома;
  • Намаляване на отделяните в атмосферата вредни емисии и др.

Кога е стартирала програмата?

Програмата е стартирала през февруари 2015 година с приемане на постановление на Министерски съвет – ПМС №18 и Методически указания за нейното прилагане.

Кой осигурява финансирането?

Финансирането е 100 % безвъзмездно за собствениците на допустимите сгради. Средствата са осигурени от Държавния бюджет чрез Министерство на финансите и Българска банка за развитие (ББР).

Продължителност на Програмата

Постоянно в рамките на 2 години: 2015 – 2016 г., като продължителността на програмата може да бъде удължавана при наличие на свободен финансов ресурс.

Къде е приложима Програмата?

Територията на Република България в рамките на 265 общини.

Какви типове сгради са допустими за финансиране?

  • Всички многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ:
  • ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство);
  • ППП (пакетно-повдигани плочи);
  • ЕПК (едроплощен кофраж);
  • Пълзящ кофраж и разновидностите им.
  • Минимален брой на апартаментите в сградата – 36 самостоятелни обекти с жилищно предназначение/жилища;

По изключение, при невъзможност за участие на цялата група и по преценка на общините, от съответната група може да бъде допуснато да кандидатстват минимум половината от свързаните блок-секции/сгради, които следва да покриват изискването за минимум 36 самостоятелни обекта и да са последователно разположени. Това изключение важи за група от минимум от две блок-секции или за група от повече от две свързано застроени сгради.

При наличие на свързано строителство, а именно няколко блок-секции или сгради (блокове), които са свързани помежду си, т.е. не са отдалечени една от друга и образуват общ архитектурен ансамбъл, следва групата от блок-секции/сгради да кандидатства заедно с ЕДНО заявление по Националната програма.

По изключение и по преценка на общината през 2015 г. могат да бъдат одобрявани за обновяване и сгради с минимум 32 самостоятелни обекта с жилищно предназначение, които са построени преди 1975 г. и са с доказани конструктивни проблеми.

От 2016 г. са допустими и:

  • Многофамилни жилищни сгради строени по индустриален способ: ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство); ППП (пакетно-повдигани плочи); ЕПК (едроплощен кофраж); пълзящ кофраж и разновидностите им, които не попадат в обхвата на Националната програма – до 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение, намиращи се в общини, които не са допустими бенефициенти по Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020;
  • Многофамилни жилищни сгради (масивни сгради), проектирани преди април 1999 г., намиращи се в общини, които не са допустими бенефициенти по ОПРР 2014-2020.

Приоритет при одобрението за финансиране  се дава на най-старите сгради, сгради с доказани конструктивни проблеми, застрашаващи живота на живущите в тях. Също така се търси компактен ефект от дейностите – например насочване към целева група сгради в определени квартали, и др.

При наличие на самостоятелни обекти в сградата, които се използват за извършване на стопанска дейност, както и в случаите на отдаване под наем или извършване на дейност от търговци и/или лица със свободни професии, собствениците на тези обекти се третират като получатели на минимална помощ (de minimis)  съгласно Закона за държавните помощи. Повече информация може да прочетете тук.

Попадащите извън обхвата на схемата за минимална помощ стопански потребители, заплащат на общината съответната част от разходите за обновяването на припадащите им се общи части и разходите за дейностите в съответния самостоятелен обект.

Какви дейности и мерки са допустими за финансиране?

Дейности по конструктивно възстановяване/усилване:
Обновяване на общи части: ремонт на покрив, освежаване на стълбищни клетки след извършени строителни и монтажни работи. Подходящите за сградите дейности и мерки са различни за всяка сграда и се предписват след извършване на техническо (конструктивно) обследване на сградите от лицензирани фирми.

Мерки за енергийна ефективност, като например: 

  • Подмяна на дограма (прозорци, врати и др.);
  • Топлоизолация на стени, покрив и под;
  • Ремонт или подмяна на амортизирани общи части на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградите за повишаване на енергийната ефективност;
  • Реконструкция на вертикална система за отопление в хоризонтална с осигуряване на индивидуално отчитане на разход на топлина за всеки обект при наличие на възможност в сградата;
  • Изграждане на слънчеви инсталации за топла вода, при допустимост;
  • Ремонт на електроинсталации в общите части на сградите и изпълнение на енергоспестяващо осветление в общите части на сградите;
  • Газифициране на сгради-само когато е налична градска газоразпределителна мрежа в близост до сградата;
  • Мерки за повишаване на енергийната ефективност на асансьорите;

Подходящите енергийно-ефективни мерки са различни за всяка сграда и се предписват след извършване на обследване за енергийна ефективност на сградата от лицензирани фирми (одитори). Предписаните енергийно-ефективни мерки трябва да гарантират достигането най-малко на клас „С“ от скалата за енргийна ефективност на жилищни сгради.

Какво не се финансира по Програмата?

  • Ремонт, обзавеждане и оборудване в самостоятелните обекти/жилищата;
  • Подмяна на отоплителни тела в самостоятелните обекти/жилищата;
  • Подмяна на асансьори с нови или втора употреба.

Кои са участниците в Програмата и какви са техните функции?

Участници в Програмата са Сдружения на собствениците, Общините, Външни изпълнители, Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерство на финансите (МФ), Българска банка за развитие (ББР),  Областните управители.

Сдруженията на собствениците

  • Подават Заявление за интерес и финансова помощ в общината;
  • Сключват договор със съответната община.
  • Осъществяват контрол върху изпълнението на обновяването за енергийна ефективност чрез упълномощено техническо лице или представляващия сдружението.

Общините отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на програмата. Отговарят за избора на изпълнители по реда на Закона за обществени поръчки и реализирането на отделните дейности по сградите на техните територии.

  • Участват в общите събрания на собствениците в многофамилни жилищни сгради чрез упълномощен представител;
  • Провеждат информационни/разяснителни кампании – провеждане на срещи с домоуправители, разпространение на информационни материали на подходящи публични места и в жилищните квартали и т.н.;
  • Приемат заявления от сдруженията на собствениците;
  • Сключват договори със съответните сдружения по предоставянето на финансирането и помощта;
  • Сключват договори за целево финансиране с ББР и с областния управител за съответното финансиране;
  • Водят публичен регистър на сдруженията на собствениците;
  • Избора на изпълнители по реда на Закона за обществени поръчки и отговарят за реализирането на отделните дейности по сградите;
  • Извършването на техническите (конструктивни) обследвания и изготвянето на технически паспорти на сградите;
  • Изготвянето на обследвания за енергийна ефективност на сградите и докладите с енергийно-ефективни мерки от лицензирани по Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ) одитори;
  • Договарянето и разплащането на всички дейности по обновяването;
  • Проектирането и оценката за съответствие на техническите/работните проекти;
  • Строителния и авторски надзор;
  • Упражняването на инвеститорски контрол.

Външни изпълнители – избират се от общините при условията и по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП).

Избраните изпълнители трябва да покрият следните дейности:

  • Изготвят технически обследвания, свързани с изискванията по чл. 169 ал. 1, т. (1 – 5) и ал. 2 от Закона за управление на територията (ЗУТ);
  • Изготвят обследвания за енергийна ефективност на сградите и предписват енергийно-ефективни мерки в съответствие с нормативните изисквания за енергийна ефективност по реда на Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ) и наредбите за неговото прилагане;
  • Изготвят технически/работни проекти и осъществяват авторски надзор;
  • Изпълняват предписаните енергийно-ефективни и конструктивни мерки;
  • Извършват оценка за съответствие на инвестиционните проекти и упражняват строителен надзор, ако се изискват;
  • Упражняват инвеститорски контрол.

Областните управители подписват договорите за целево финансиране с общината и Българската банка за развитие (ББР) и осъществяват документален контрол. Наблюдават процеса по обновяването на жилищните сгради на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране, включително участват в приемателните комисии за обектите, и подписват всички протоколи по време на строителството.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е координатор на Програмата. Координира и наблюдава процеса по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Министерството чрез дирекция „Жилищна политика” оказва подкрепа на общините при реализиране на програмата.

Министерство на финансите (МФ) осигурява държавната гаранция по чл. 100 от ЗДБРБ за 2015 г. и участва в изготвянето на Методическите указания за прилагането на Програмата.

Българската банка за развитие (ББР) осигурява целевото финансиране, като сключва тристранни договори с кметовете на районните общини, представляващи Сдруженията на собствениците, и съответните областни управители в качеството им на представители на българската държава.

ББР поддържа публичен регистър на подадените искания за сключване на договори за целево финансиране, както и на сключените договори за целево финансиране.

Какви са стъпките за кандидатстване?

СТЪПКА 1. Етажната собственост по своя инициатива регистрира Сдружение на собствениците по реда на чл. 25, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) в съответната община/район и регистър БУЛСТАТ- попълват се документи по образец. Образците на документите (Приложенията) са еднотипни за цялата страна и могат да се изтеглят от тук. Образците на документи могат да се изтеглят и от интернет страниците на Общините по местонахождение на сградите.

В случай, че сградата се състои от блок-секции, Сдружение на собствениците може да се създаде отделно за всяка блок-секция. НО Сдруженията на собствениците подават в общината по местонахождение на сградата ЕДНО заявление за интерес и финансова помощ за цялата сграда.

Сдруженията на собствениците се създават единствено и само за целите на получаванена безвъзмездната финансова помощ по програмата.

Не са допустими регистрирани сдружения, създадени с цел и осъществяващи друга дейност, в т.ч. и по чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС, включително стопански дейности, като отдаване под наем на общи части.

Неплатените сметки не са пречка за регистрация на Сдружение на собствениците и за участие в Програмата.

Сдружението на собствениците няма правомощие да се разпорежда с имуществото на собствениците на жилища в сградата, която  ще кандидатства по Програмата.

Остъклените балкони се вписват в цялостната визия на сградата.

СТЪПКА 2. С протокол от общото събрание сдружението взима решение да осигури достъп до всички обекти/апартаменти в сградата. Вземане на решение за обновяване на сградата (с минимум 67% собственост на идеални части от общите части в сградата). В протокола също така се дава съгласие за изпълнение на дейностите, предписани в техническото обследване и обследването за енергийна ефективност, взема се решение за кандидатстване и за сключване на договор между Сдружението и общината – попълват се документи по образец.

Когато Сдружението на собствениците не е учредено от всички собственици, всички нечленуващи собственици заявяват съгласието си с отделна декларация по образец.

На етап изпълнение на дейностите по сградата, следва да се осигури достъп до всички самостоятелни обекти в нея.

СТЪПКА 3. Сдружението на собствениците подава Заявление за интерес и финансова помощ в общината по местонахождение на сградата –попълват се документи по образец.

СТЪПКА 4. Общината осъществява прием на документи за кандидатстване, оценка, одобрение/отхвърляне.

СТЪПКА 5. При одобрение на сградата се сключва ДОГОВОР между Сдружението на собствениците и общината по образец, с който се дава мандат на общината, в лицето на кмета, да извърши от негово име действия по осигуряване на необходимия ресурс за обновяването на сградата и организиране на всички дейности по обновяването.

СТЪПКА 6. След сключване на договора между общината и Сдружението, общината от името на Сдружението сключва договор за целево финансиране с Българската банка за развитие (ББР) и с областния управител – попълват се документи по образец.

Източник: Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). Повече информация можете да получите от интернет страницата на МРРБ и на страниците на Общините по местонахождение на сградите.

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

БългарскиEnglish